Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.01.2012 21:39 - Някъде в България, но познайте къде
Автор: lyubomirstoykov Категория: Туризъм   
Прочетен: 2952 Коментари: 17 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Може ли да познаете къде са правени тези сники? 
Струва ли да се видят на живо?
Чкам вашите коментари.
Следващият месец, ще кажа къде са правени.
Извинявам се за качеството на сникките,те са правени зимата, не са правени с професионален фотоапарат, а и уменията са ми такива.

image



image


image


image



image










Гласувай:
10
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - drag
01.01.2012 22:00
4estita 2012 godina!mirna i blagodatna za vasheto semeistvo!. mislia,4e snimkite sa ot rodopite-"kamennata svatba".vijdal sam samo snimki, no znam za legendata.pozdravi.
цитирай
2. анонимен - drag
01.01.2012 22:02
4estita 2012 godina!mirna i blagodatna za vasheto semeistvo!. mislia,4e snimkite sa ot rodopite-"kamennata svatba".vijdal sam samo snimki, no znam za legendata.pozdravi.
цитирай
3. анонимен - Искърското дефиле,
01.01.2012 22:03
някъде около Черепиш.
цитирай
4. lyubomirstoykov - Пролом е
01.01.2012 22:06
анонимен написа:
някъде около Черепиш.

Но не Искърският, на друга река е.
цитирай
5. анонимен - v ujna Bg li e?
02.01.2012 05:32
vuzmojno li e da e po struma?
цитирай
6. lyubomirstoykov - Вярно, но обхващща голяма територия
02.01.2012 08:53
анонимен написа:
vuzmojno li e da e po struma?

В Югозападна България е и .....
цитирай
7. tota - Честита Новата 2012 година!
02.01.2012 12:08
Рупелски пролом на Струма.
Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско
Васил Кънчов

А. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница

VI. Рупелският проход
Пътят от Валовища до прохода. — Самият проход. — Село Рупел. — Пътят от прохода до гр. Петрич.

Във Валовища стояхме едвам 2 часа. След като ядохме, тръгнахме за Петрич.
Пътят отива на северозапад по полите на Рупелската планина, които са безлесни. Виждат се 2—3 селца по околните ри-дища, които имат сиромашки изглед. Подир половина час стигнахме до р. Струма, дето тя излиза от Рупелския проход. По полето нямаше жива душа. Тук-таме само се виждаха малки стада овци, около които играеха малки деца. Всичкото християнско население прекарваше весело празниците по домовете си. Есенните ниви бяха порасли до подколени, пролетните бяха по-ниски, ала много хубави.
На устието на прохода има съграден хан, наричан Дервентски хан. Там спряхме да пием кафе. Около хана се виждаха останки от стари зидове и кюнкове. Над самия хан се издига една висока скала с останки от стари укрепления; тя стои право над широката шумеща река и се нарича Маркова скала. Срещу нея на десния бряг на реката стърчат последните стръмни хълмове на Беласица планина. Тук речището е много тясно и има гиздав изглед. Под хълма има нахвърлени множество дялани камъни и големи дъбови дървета, приготвени за правене мост на реката. По-високо в хълмовете има минерални бани, с малки прости къщички около тях. До хана извира хубава студена вода. Има една малка пещера със зид отпреди. Сега ханджията си затваря вътре кокошките.
Подир една малка почивка тръгнахме за прохода. Шосето върви по левия бряг на реката, близо до нея, но удобен път има и по десния бряг. Двете планини стоят стръмно една срещу друга, но речището се разширява до 1 1/2 км на някои места. Пътят върви под последните стръмнини на Рупелската планина, които на много места са изкопани, за да върви шосето по-далеч от речището. Последните хълмове стърчат по 50—100 м над долината. Сетне те бързо се спущат на много места терасо-

118
образно; повечето са голи, рядко има дребен храсталак. Брегът на Беласица е много по-красив. Той е висок и облечен с дъбова гора дори до върховете. Подир ги час трябаше да минем реката на един брод. Тя беше мътна и много придошла от пролетните дъждове. Тук се минува с големи ладии, направени от дъски и обковани с желязо. Ладиите не се карат нито с лопати, нито с лостове, а вървят покрай едно много дебело въже, опнато от единия до другия край на реката и тъй вързано на яки колове, забити в дъното. Чакахме половин час, докле дойде ладията, която беше на отсрещния бряг. Студен вятър идеше от тесния проход и ние треперехме от студ. Отвъд лодкарите спокойно си ядяха и не искаха да прекъснат яденето си заради нас. Като се нахраниха, насядаха в ладията всички, що се бяха събрали там, и тръгнаха към нас. Единият стоеше напред, а другият отдире и двамата се държаха за дебелото въже, и като хващаха постепенно с ръце напред, движеше се коритото. С радост го посрещнахме, защото вятърът много ни пакостеше. Управителите бяха турци. Те са наели ладията от Валовишкия конак и земат откуп за пренасянето. На човек с кон се вземат 60 пари, на пешак 20 пари. Когато минахме, поискаха ни по 2 гроша на човек. Проводникът ми се скара с тях, но нищо не направи. Дадохме 4 гроша и заминахме.
Пътят по десния бряг на реката е поправян често пъти, но никак не прилича на шосе. Планинските потоци са го изровили на много места, а пък понякъде са го насипали с купове ситен и едър камънак. Един километър от станцията стои караулен дом и двама заптии. Къде средата долината много се разширява от двете страни и се образува малка котловинка сред планините. Тук на десния бряг гледаме развалини от къщя и над тях стари гробища. Казаха ми, че на това място било селото Покървник, което отдавна е разрушено.
Право насреща, над левия бряг на реката, в планината, се явява една малка долина, в която е скрито селото Рупел. От него целият проход си носи името още от средните векове. Виждат се няколко къщици, излезли навън от долината, и бялата селска църквица. Над селото се издига висока могила, на която трябва да е имало малка крепост. Пред селото играеше хоро.

119
На север от Покървник проходът пак се стеснява. Тук има втора кула със заптии. Хълмовете на Беласица стават по-полегати, но все са гористи. Отсрещните, напротив, стават по-стръмни.
Подир 1/2 час път от кулата излязохме из теснината. Тя се простира надлъж около 8 км. Върви от юг-югоизток към север-северозапад.
Пред нас се изпречи една елипсообразна долина, дълга около 2 часа път. През средата й върви пълноводната Струма със слаби лъкатушки, като държи вече северозападна посока.
По левия бряг на реката се виждат ниски хълмове, които идат от полите на Рупелската планина. Тук, близо до устието на прохода, се виждаше гърлото на Пиринската Бистрица, която иде откъде най-високите части на веригата. Цяла реденица села се гледаха по хълмовете около долината на реката.
Най-ближното село до прохода е Драготин. Името ни напомня Драгота войвода, който в 1246 г. предал на император Ватаци града Сяр [1] и подир малко пак преминал на страната на българите и се опитал да защити Рупелския проход срещу гърците, но бил победен и загинал под копитата на конете в теснините. [2]
Великолепен вид имаха далечните върхове на Пирин планина, цели обвити със сняг. Главната верига, заедно с Рупелския клон, имаше вид на една дъга, по средата на която стърчи колосалният Али Ботуш.
От дясна страна Беласица с много ниски хълмове се допира до реката. Измежду тях течаха бързи планински потоци.
Небето отдавна беше покрито с облаци. Сега те се сгъстиха и покриха околните височини. Почна да гърми и да вали дъжд. Проводникът ми се уплаши, че няма да достигнем до вечерта града, защото буйните планински потоци щели да ни пресекат пътя. И наистина скоро чухме страшен шум откъм планината. «Иде порой», извика другарят ми и бързо ме изведе на една висока брежина. Шумът все се приближаваше от планината и ставаше по-грозен, като се смесваше с гърмежа на облаците.

1. Гл. К. Иречек, пос. съч., стр. 351.
2. Пак там, стр. 354.

120
Дъжд течеше, като от ведро. Изведнъж едно грамадно количество вода се зададе от дълбоката урва и с див трясък и рев се пренесе за един миг пред нас. Дървета, изскубани от корен, изтрошени клонове и грамадни камъни се носеха от бясната стихия, която заля ниви и ливади и опустоши много труд на злочестите селяни.
Нито напред, нито назад можехме да се движим. Отсякъде бе океан вода. Аз взех да се страхувам, че тук на дъжда без дрехи, без покривало ще трябва да прекараме нощта. Но за наша голяма радост черните облаци скоро се разнесоха от мощните ветрове към белоглавите пирински върхове и прекрасното синьо небо усмихнато погледна към земята.
Едвам се мина половин час, и водата намаля дотолкова, че макар и със страх, можехме да я прегазим, като се трудехме да избираме равни места, дето няма ровове и долини. С голяма мъка излязохме на една гърбина, която се спущаше към Струма и която отделяше долината й от долината на Петричката рекичка.
Оттук завихме към запад покрай полите на Беласица и виждахме разкошните долини на витата Струма.
Вече слънцето бе се скрило зад Плачковица планина. Ние трябваше да бързаме, защото имаше още доста голямо пространство до Петрич.
Конете бяха много уморени, пътят съвсем развален, а насреща ни духаше такъв силен вятър, щото моят кон на няколко пъти се заваляше да падне.
Тъмно беше вече, когато влязохме в Петрич. Тръгнахме по една тясна каменита улица и стигнахме до къщата, дето исках да остана гост.
Потропахме на големите порти на един мой стар познат приятел. Скоро ни отвориха и ни приеха с голяма радост.
От Сяр до Петрич има около 8 1/2 часа път, ако се върви покрай Валовища. Именно: до Рупелския проход 4 1/2 часа, проходът 1 1/2 часа и от прохода до Петрич 2 1/2 часа или малко повечко. Ако се мине през Джумая, пътят става по-дълъг: до Джумая 4 часа, от Джумая до прохода 2 часа и до Петрич 4 часа, сичко 10 часа. Пътуването е лесно само лете; зиме, в про-

121
летно и есенно време често пъти се затваря пътят по нямане на мостове.
За моста на Струма е събрано много пари от околното население, но кога ще се направи, никой не знае.

цитирай
8. lyubomirstoykov - До tota
02.01.2012 13:11
Наистина пролома е на Струма, но е толкова на юг.
цитирай
9. daan - СРЕЌНА НОВА 2012
02.01.2012 13:20
ТИ ПОСАКУВАМ ВО ГОДИНАТА 2012 ДА ТИ СЕ ИСПОЛНАТ СИТЕ СОНИШТА И ЖЕЛБИТЕ ДА СЕ ПРЕТВОТАТ ВО РЕЛНОСТ.МНОГУ ЗАДРАВЈЕ И БАЛГОСТОЈБА
PS:МНОГУ УБАВИ СНИМКИ
цитирай
10. lyubomirstoykov - Честита Нова Година и теб Даан
02.01.2012 13:30
daan написа:
ТИ ПОСАКУВАМ ВО ГОДИНАТА 2012 ДА ТИ СЕ ИСПОЛНАТ СИТЕ СОНИШТА И ЖЕЛБИТЕ ДА СЕ ПРЕТВОТАТ ВО РЕЛНОСТ.МНОГУ ЗАДРАВЈЕ И БАЛГОСТОЈБА
PS:МНОГУ УБАВИ СНИМКИ

За съжаление, снимките на могат да предат цялата красота и настроението на мястото.
цитирай
11. tota - Ами остава ...
02.01.2012 20:52
Кресненския пролом...
цитирай
12. lyubomirstoykov - Не е
02.01.2012 21:22
Има поне още един пролом, който ми се струва че не толкова известен, но е много красив.
цитирай
13. tota - Земенският остава ...
02.01.2012 21:56
Там не съм ходила никога, а имам приятели...
цитирай
14. lyubomirstoykov - Да
02.01.2012 22:08
И аз не бях ходил, а само преминавал, докато не се оказах там случайно.
Намира се след седмият тунел по жп линията Кюстендил София.
цитирай
15. tota - И аз не бях ходил, а само преминавал, ...
02.01.2012 22:40
lyubomirstoykov написа:
И аз не бях ходил, а само преминавал, докато не се оказах там случайно.
Намира се след седмият тунел по жп линията Кюстендил София.


Разгледах и други снимки. Наистина е много красиво място.Въобще Нашата земя е изпълнена с много хубост.
Благодаря!
цитирай
16. zaw12929 - ЧНГ!
08.01.2012 08:47
Мисля при пътуване с влак ги виждах. Нали все нощем пътуваме, като сме скрънзи за хотел и радости безпларни
цитирай
17. lyubomirstoykov - Да
08.01.2012 09:50
zaw12929 написа:
Мисля при пътуване с влак ги виждах. Нали все нощем пътуваме, като сме скрънзи за хотел и радости безпларни

От влака се виждат, а и втози участък може да се стигне само с влак или пеша.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: lyubomirstoykov
Категория: Други
Прочетен: 89463
Постинги: 51
Коментари: 89
Гласове: 255
Архив
Календар
«  Януари, 2018  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031