Т1. Казвам се Иван П. Мишков по образование инженер- гражданска
специалност – „Електронно изчислителни машини и устройства”, факултативни
курсове – техническа кибернетика, роботика, ергономия и бионика – в школата на
проф.Юлиян Маринов, Сергей Купрянов, Иван Марангозов и др. Работил съм с
д.т.н. Ив. Табаков, доц. Стойчев, доц. Хр. Шойлев, проф. К. Константинов. 14
години съм се занимавал с лекторска, проекто-конструкторска и развойна
дейност в ВМЕИ и БРВК.

         В настоящите Месни избори представлявам партия „ Партия за хората от народа”. Защо точно тази партия? Ами защото аз съм националист, а това
е партията, която най-пълно отговаря в момента на политическото ми
кредо –  либерален градивен национализъм, национализъм в стила на
ирланския модел „ЛИБЕРТАС”         създал и реализирал ирландското
чудо. Дай Бог да успеем и създадем Българско икономическо чудо – това
е моята мечта и моето кредо. В контекста на идеята за нов модел
аз бих разделил функциите на Общината в две  направления – едното
е известното и неразривна част от администрацията и до момента –
АДМИНИСТРАТИВНО ОБСЛУЖВАНЕ НА ГРАЖДАНИТЕ ОТ ОБЩИНАТА  и 
НАПРАВЛЕНИЕ ЗА ИКОНОМИ-ЧЕСКО И СТОПАНСКО РАЗВИТИЕ. – това
развитие вещае излизането организираното ни от кризата, от кризата на
незнанието; създаване на авторе-волвиращи структури, които веднъж създадени
и стартирани при определени правила да останат в синхрон и действие
неограничено дълго време. Такава практика е имало, така че нищо ново, нищо
изненадващо под Слънцето. В момента корифеите в областта на
земеделието, примерно, са астролози, археолози или астрономи, но в
никакъв случай не и агрономи и/или икономисти – стратези.
Спомнете си Калина Илиева. 

         Съществуват понятия като инвестиционен климат, инвестиционен
климат, инвестиционен риска, финансови решение, оценка на стокови и
финансови пазари и т.н., така че да доведеш инвеститор е самозаблуда, да
предложиш обаче изрядни инвестиционни условия, това е вече нещо. С други
думи в смисъла на „привличане на инвеститори” много, чисто метафорично
казано наподобява ресторантьорството, а кметът е аналог на оберкелнер. След
прилична реклама клиентите са вече на вратата на ресторанта. Той
оберкелнерът приема и предлага на клиентите си маси и меню – кметът
предлага отредени места за дейности и правила приети в Общината за
отнапред утвърдените бизнес дейности. Всичко което не е предвидено в плана
за развитие в мега, мезо и микро смисъл е разрешено, всичко което не
е предвидено е дискусионно, а задължително ще има и забранени дейности.
Общината е длъжна да отреди и стратегически за развитието и дейности,
които трябва да се ползват с редица преференции – било то данъчни или
апортиране  на собственост с разсрочено плащане, ангажиране с решаване на
текущи кадрови проблеми и т.н. Просто задължително е да бъде
демонстриране на добронамереност и сътрудничество на човека-инвеститор.

      Т3. Култура и образование: Култура – задължително създаване на
независим художествен съвет, който да определя и оценява дейността на театъра
, художествената галерия, читалищата, художествените състави ансамбли и
възстановяване традицията на младата художествено-творческа интелигенция
– възстановяване на „Клуб на културните дейци”, създаване на едно мега
заведе-ние  а ла английските ПЪП-ове, където интелигенцията по гилдии да се
среща с колегите си. Особено неприятен момент в града ни е, че хората не
се познават, което дава повода за злонамереност един към друг и липса на
представа с какви кадри и на какво ниво разполага Общината ни.

         Т4. Социална политика, достъпна градска среда, достоен живот на
хората с увреждания. Социумът е винаги бил функционално обвързан с
икономическото състояние на държавата и общината в частност. Бедна страна,
респективно бедна община, при най-доброто желание да извърши подвизи за
гражданите си ще остане в сферата на добрите пожелания. Затова
управлението е длъжно да развива паралелно двете направления –
икономика и чрез нея социална политика. А иначе какво е нужно на общината
ни – социален дом за възрастни хора, социален дом за безпризорни хора,
отреждане на терени за изграждане на хосписи и малки специализирани
клиники, в които нивото на обслужване ще бъде неминуемо на висота. Но!
Но преди всичко икономика, пестеливо разходване на общинските
средства, създаване на дългосрочна план-програма за осъществяване на
всички предвидени дейности, за и след мандата, приемственост към онова,
което е направено до момента, а то не е много! Създаване на обща план-
програма за развитие на дейности и пакети от дейности предвидени за
финансиране от държавата и ЕС, но във всички случай в мезо и макро сферата,
а не на парче без всякакъв ефект и ефективност.

         Достъпна градска среда – дълъг въпрос и скъпо решение. Като се
започне от височината на бордюрите, през качеството на пътната настилка
състоянието на паркове алеи и градинки, та се стигне до липсата на каквито и
да са урбанизирани рекреативни зони.